Къде съм аз, къде си ти, къде са всички? В коя посока да вървим?

Нови стихотворения от Селвер Алиева

Вселенско

Къде съм аз, къде си ти, къде са всички?
В коя посока да вървим?
След сто живата пак ли ще обичам
цвета на пролетните дни?

С един се срещам, с други се сбогувам.
Мълча под чужди дъждове.
И все строя убежища от думи.
Не можеш да се доближиш до мен.

През думите ще чуваш гласовете
на птиците от моя свят.
В основата на всичко е сърцето,
на целия вселенски необят.

Зимно слънцестоене

Звезден прах по стрелките.
Опашата мечта.
Светлините са скрити
в много малки неща.

Непозната далечност
ме зове ли, зове...
Може пак да те срещна,
или може би – не...

Като ехо от мисъл
за звънливи листа,
утаява се в ниското
и топи се страстта.

И отричаме всички
сто причини за бряг.
А глаголът обичам
е затрупан със сняг.